Отговорни сме за климата и природата пред Бог, посочи научно-практическа конференция

Божията справедливост се проявява на земята в днешно време и чрез природните бедствия и екологичните кризи, които заплашват човечеството с опустошения и катастрофа. Много социални неправди като бедност, глад, принудителна миграция и неразумно използване на материалните блага са причина или последица на екологичните аномалии и природни бедствия.

По този начин доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" демонстрира връзката между религията и острите проблеми на климата, които преживяхме за пореден път през последните дни. Тази връзка даде отправна точка на оживена и откровена дискусия по време на академично-практическа конференция в Ректората на Софийския университет "Св.Климент Охридски".  Мрежата за гражданско мислене и действие "БлуЛинк" и  Ботословския факултет на СУ проведоха събитието на 7.10.2025 г. под надслов „Промени на климата и религия: Рефлексия и взаимодействие“, като част от дейностите на Коалиция за климата - България и Европейския климатичен пакт.

Опазването на природата - морален дълг

Като мост – между знанието и вярата, между науката и духовността, между политиката и личната отговорност, определи конференцията  Младен Шишков, председател на Комисията по околна среда към Народното събрание (в дясно на снимката). Живеем във време, в което климатичните промени вече не са прогноза. Те са реалност, каза той, като изрази съболезнования към близките на загиналите в бедствието и помоли Бог да ги прости. Шишков заяви:

"Свидетели сме на наводнения, пожари, засушаване, замърсяване на въздуха, загуба на биоразнообразие! Всички тези явления ни напомнят, че нямаме право да бъдем безразлични. Науката ни дава знанието, но религията ни дава смисъла. Науката предлага решения, а вярата ни вдъхновява да ги приложим. Защото опазването на природата не е само техническа задача – то е морален дълг."

Църквата пази сътворението - голямата дискусия скоро няма да е между креационизъм и еволюционизъм, а до каква степен човек е отговорен за опазване на повереното му от Бога творение, и дали грехът не е този,  който води до екологичната криза. С тези думи конференцията откри от страна на СУ Доц. д-р Светослав Риболов -  Заместник декан на Богословски факултет и доцент по патрология.

Усилията да укрепим гражданското движение за климатични права, да се противопоставим на разделението, липсата на доверие и отказа от диалог и смисъл, присъщи за съвременността, ни доведоха до замисъла за тази конференция, обясни управляващият редактор на „БлуЛинк“ д-р Павел Антонов (в ляво на снимката). Природозащитниците и застъпниците на вярата имат споделени ценности и цели - да предпазят от греховната човешка алчност мирозданието, независимо дали го определят като Божие творение или Майка природа, заяви той. Огромният интерес към темата и дълбочината на докладите тук налагат продължение на работата ни за свързване на религията с преодоляването на климатичната и екологична криза и нейните последствия, посочи Антонов. 

Природозащитното движение и религиозния мироглед често биват ненужно противопоставяни, подчерта д-р Златина Каравълчева от фондация "Двери" (втора от ляво на снимката). В доклад, тя се позова на древни и съвременни християнски източници, за наличието на пряка връзка между поведението на човека и средата, в която живее. "Злоупотребата с Божия ред, чрез унищожение, алчност,  произвежда разместване в цялото творение, което отговаря с бунт - природни бедствия, катаклизми, прояви на средата, която не е в хармония с човека, защото човек не е в хармония с Бог и със себе си," обясни Каравълчева. Преодоляването на екологичната криза не може да се случи само с икономика и наука, то изисква и морал в човешкото сърце, заключи тя.

Алчността трябва да бъде заменена с благодарност за всичко, което ни е дадено като наш дом, а безразличието към неговото състояние – с грижа, поясни отец Венцислав Николов от католическия университет „Кард. Стефан Вишински“ във Варшава (втори от дясно на снимката). Той представи екологичното движение в Католическата църква, създадено в резултат на папската енциклика Laudato Si’. В своя доклад „Десет години Laudato Si’: духовен път към опазване на общия ни дом“ той подчерта, че човекът е забравил да живее като градинар на райската градина, тълкувайки превратно Божията заповед при сътворението в кн. Битие „да владее над земята“.  Практическите измерения на Laudato Si’ в живота на вярващите представи Иван Куцаров, анализатор и ръководител на проекти в "БлуЛинк".

Духовност срещу разточителството

Призив към общо усилие на учени, духовници, политици и граждани – да възприемем благодарствен и аскетичен етос, който ограничава разточителството и насърчава споделената отговорност, отправи Русенският митрополит Наум (на снимката в средата).  "Днес климатичните промени разкриват дълбоката връзка между екологията и социалната справедливост. Замърсяването и унищожаването на природата винаги тежат най-силно върху бедните и уязвимите. Затова всяка грижа за околната среда е и грижа за човешкото достойнство", заяви духовният водач.

За екологичната си дейност и каузата, която отстоява като духовен лидер, че „екологичната справедливост е неразделна част от социалната справедливост“, а грижата за творението е неразривно свързана с християнския етос и духовния живот на Църквата, вселенският патриарх бе удостоен с международната награда "Темпълтън" в САЩ преди седмица. Книгата на патриарх Вартоломей ни напомня, че природата е „отворена книга“, чрез която можем да разпознаем Божието величие, обясни митрополит Наум.  "Когато се отнасяме към света с внимание и благодарност, ние възприемаме земята не като обект за експлоатация, а като дар и тайнство. Ето защо Църквата говори за „космическа литургия“, в която човекът е призван да бъде верен разпоредник, а не безмилостен господар на сътворения свят.", подчерта висшият духовник и член на Светия Синод на БПЦ. 

Въпросът за опазването на Божието творение не е чужд на съвременния човек, а напротив – засяга сърцевината на нашето духовно и обществено битие, заяви митрополит Наум. Той отправи приветствие и благослов към конференцията и представи на български книгата на Вселенския патриарх Вартоломей „Среща с тайнството“ , издание на Русенската света митрополия. Лични спомени и наблюдения за делото на патриарх Вартоломей, свързано с проведените от него симпозиуми "Религия, наука и околна среда" и тяхното фундаментално въздействие, сподели на представянето журналистът от "Икономист" и дългогодишен участник в тях Брус Кларк (на екрана). Антонов, също бивш участник в част от симпозиумите, сподели научените от тях уроци, приложими в съвременната обществена и комуникационна среда около промените на климата и опазването на природата.

10 години след Laudato Si

Провела се в пространството на някогашния параклис на СУ "Св.Климент Охридски", конференцията в София обърна специално внимание на десетата годишнина от излизането на енцикликата Laudato Si, с която покойният папа Франциск ангажира католическия свят в борбата с климатичните промени. Папа Франциск ни призовава да защитим творението, да се грижим за всяко живо същество и да живеем с уважение към природата, припомни Шишков. "В основата на разсъжденията на папа Берголио е възгледът, че западното общество, и то с участието на много вярващи християни, погрешно интерпретира библейския разказ за създаването на света", заяви председателят на Комисията за околна среда към НС.

Нека не забравяме: климатичната криза е и духовна криза. Тя разкрива нашата алчност, нашата неумереност, нашето пренебрежение към бъдещите поколения. И именно тук религията може да вдъхнови промяна. Да научи хората на благодарност вместо на ненаситност. На състрадание вместо на безразличие. На споделяне вместо на изолация. С тези думи се обърна към участниците в конференцията Роберт Джераси, Заместник председател на Висшия израилтянски духовен съвет и съпредседател на Националния съвет на религиозните общности. 

"Затова е толкова важно междурелигиозното сътрудничество. Днес всички ние – евреи, християни, мюсюлмани, будисти, хора от различни духовни традиции – сме изправени пред една и съща задача. Земята е една. Няма еврейски климат, християнски климат или мюсюлмански климат. Има една атмосфера, един океан, една почва. Нашите молитви може да се различават, но въздухът, който дишаме, е общ," подчерта Джераси.

Подрепа за конференцията "Климатични промени: Рефлексии и взаимодействие" изрази и Джелал Фаик, главен секретар на Главното мюфтийство на Мюсюлманското вероизповедание в България.  Лични наблюдения от журналистическия си опит в Северна Африка и Близкия Изток сподели журналистът Георги Милков, водещ на седмичното предаване "Религията днес" по БНТ. Той демонстрира как засушаването и разширяването на пустинята излага местните общности на глад и религиозна радикализация, на която жертва стават самите те. Примери за диалог по темите на природата и кримата сред религиозни лидери от основни религиозни традиции (християнство, ислям, будизъм, юдаизъм, индуизъм) приведе д-р Петър Граматиков.

Различни молитви за общ климат

Сред над 30те участници и лектори на конференцията в София бяха богослови, юристи, експерти, журналисти, юристи, докторанти и студенти, които представиха различни аспекти от съвременната екологична проблематика за климатичните промени и отговорността за творението според съвременните виждания на Църквата. На конференцията бяха представени доклади за връзката между християнската етика и екологичните ценности, библейските основания за отговорността на човека за творението (Бит. 2:15), православната аскетика и молитвена практика и тяхното значение за формиране на екологично съзнание в духа на Църквата и нейната литургична традиция. 

Връзка между вярата и климатичните права направи водещият юридически специалист на "БлуЛинк" д-р Пламен Пеев. Практически опит от ролята на църковни и верски движения за екологична социална справедливост, както и примери за екологична справедливост и връзка между социални и природни бедствия дадоха участниците. 

Такива примери са многобройните горски пожари, урагани и наводнения, разрушения и конфликти, миграционни потоци и етнически конфликти, които имат пряка връзка с глобалното затопляне и климатичните промени, посочи доц.Нушев. При много от тези екологични и социални бедствия можем да видим Божията справедливост и Христовата мъдрост на Евангелието, която звучи все по-настойчиво като предупреждение към съвременното човечество: „Той [неразумният] прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше основана на камък“ (Лука 6:48), заяви той. 

Повече по темата

Пълна окончателна програма на конференцията и списък на участниците  може да свалите тук. 

Покана за конференцията "Климатични промени: Рефлексии и взаимодействие" - тук.

Богослови и еколози разговаряха за климата, вярата и човешката отговорност в СУ. Фондация "Двери" 08.10.2025

За въпроси, предложения и партньорство, с инициативата може да се свържете с организаторите като натиснете тук.

Повече информация за инициативата и проекта "Климатичти промени и религия" на "БлуЛинк", може да получите тук.

"БлуЛинк" осъществява това събитие със съфинансиране от European Climate Foundation и от програма LIFE на ЕК. ECF и ЕК не носят отговорност за съдържанието и изразените становища.